Октоберфест 2016
На 17 септември се проведе официалната церемония по откриването на най-масовия народен празник в света – Октоберфест (на немски: Oktoberfest).
Това е празник, който се провежда ежегодно на Терезиенвийзе в Мюнхен, Германия от 1810 г. През XXI век посещаемостта му достига и надхвърля 6 милиона души. За празника мюнхенските пивоварници правят специална бира (Wiesn Märzen) с по-високо алкохолно съдържание. Развлеченията включват увеселителни влакчета, виенско колело, въртележки и други.
За първи път Октоберфест се провежда на 17 октомври 1810 г. в чест на сватбата на Лудвиг Баварски и принцеса Терезия. Тогава на мястото на днешния Октоберфест се провеждат конни състезания. През следващата година е взето решение празникът да се повтори. До 1819 г. се провежда ежегодно, бивайки финансиран от частни средства. През 1819 г. градът решава Октоберфест да се провежда всяка година.
Постепенно Октоберфест се превръща в голям селскостопански панаир, като специално внимание бива отделено на животновъдството.
От 1810 г. до 2016 г. Октоберфест не се е провеждал 24 пъти поради войни, холера и хиперинфлация.
Суши, японското кулинарно чудо
Суши за пръв път се споменава в китайски речник от II век. Предполага се, че това ястие се е появило някъде в Китай и Югоизточна Азия и едва през VII-VIII век е било пренесено в Япония. Суши първоначално е не храна, а обикновена, древна практика за консервиране с ориз на осолената риба.
Суши (寿司, 鮨, или 鮓) е традиционно японско ястие от варен подправен ориз, на ролки или топки, обикновено гарниран с риба или други морски продукти. Често хората бъркат, като асоциират сушито с рибата, но в действителност суши се прави и с плодове и зеленчуци, без да съдържа риба. Извън Япония, суши обикновено означава цялото ястие. На Японски 寿司, написано на Канджи означава ориз, и не засяга рибата или гарнитурите. Парчетата сурова риба се наричат сашими и въпреки че звучи близко, няма почти нищо общо със сушито. Съществуват стотици видове суши, но няколко основни вида са най-популярни. Сушито, което се сервира на шайби увити с пресовани сушени водорасли (нори листове) се нарича маки-зуши (巻き). Плънка в джоб от пържено тофу се нарича инари-зуши (稲荷). Купичка със суши ориз с насипани отгоре морски продукти се нарича чираши-зуши (ちらし). Овалните топки ориз с морски продукти отгоре се наричат нигири-зуши (握り).
Думата суши на Японски се произнася с буквата С, а в езиците с фонетични азбуки се пише със С, но когато се използва с представка обозначаваща даден вид суши, С се заменя със З, както е в нигири-зуши. Това се случва заради Рендаку — правило за преминаване на незвучните съгласни в звучни съгласни когато са първа буква на суфикс в съставна дума в Канджи. Японистите спорят по въпроса за правилната транслитерация на думата суши, защото в оригиналното звучене не се използва точно звукът Ш. Въпреки това думата навлиза у нас от запада, а не директно от Япония и затова е по-популярна именно в този вид.
Mohonk Mountain House, NY
Един от най-красивите планински курорти в щата New York, недалеч от New York City, се казва Мохонк Маунтин Хаус и води началото си от далечната 1870 г. Основан от братята Смайли (англ. Smiley), в покрайнините на град New Paltz, курортът остава във владение на тяхното семейство до наши дни.
Дмитрий Шостакович, Валс №2
Дмитрий Шостакович е роден в Санкт-Петербург на 12 (25 по нов стил) септември 1906 година. Баща му е инженер-химик, почитател на музиката, а майка му — талантлива пианистка. След заниманията си в частно музикално училище през 1919 г. Шостакович е приет в Петроградската консерватория в класа по пиано. По-късно започва да се занимава с композиция. Още студент работи като изпълнител пианист в киносалони.
През 1923 година Шостакович завършва в консерваторията класа по пиано (при Л. В. Николаев), а през 1925 – композиция (при М. О. Щайнберг). Дипломната му работа става неговата Първа симфония, която донася на автора ѝ световна известност. През 1927 г. получава почетна диплома на Първия Международен конкурс за пианисти „Фредерик Шопен“ във Варшава, на който изпълнява собствено произведение.
Първият балет на Шостакович – „Златен век“ има голям успех, но операта му „Лейди Макбет от Мценска околия“ по повестта на Лесков (1936) се подлага на пълен разгром в официалния съветски печат.
От 1937 година Дмитрий води класа по композиция в Ленинградската консерватория (преди „Петроградска“). През 1939 г. става професор. През първите години на Втората световна война Шостакович остава в блокирания от немците Ленинград (1941-1944) и там започва да работи над 7-мата си симфония. По време на същата блокада, на 29 март 1942 година симфонията се изпълнява в Колонната зала на московския Дом на Съюза. За това произведение композиторът получава Сталинска премия.
През 1943 година Дмитрий Шостакович се мести в Москва и до 1948 г. преподава в Московската консерватория. При него се обучават — Р. С. Бунин, А. Д. Гаджиев, Г. Г. Галинин, О. А. Евлахов, К. А. Караев, Г. В. Свиридов, Б. И. Тищенко, К. С. Хачатурян, Б. А. Чайковски.
Отношенията на Шостакович със съветската власт са много крайни, което му струва скъпо по отношение на здравето — съвременниците му забелязват в него признаци на притеснение и постоянна неувереност. Въпреки това става Герой на социалистическия труд през 1966 и Член на КПСС от 1960.
Шостакович умира в Москва на 9 август 1975 година. Погребан е в московското Новодевическо гробище.
“Совите не са, това което са…”
Совата е интересна птица, която често свързваме със страховити усещания за нощна гора. Но тя притежава уникални качества, малко по-непознати по света.
От древни времена тези птици са зловещ символ на тъмната гора, магьосничеството и злите сили.
Совата се явява амбивалентен символ. Това е птица на мъдростта, но също така и на мрака и смъртта. Тя се явява атрибут на богинята Атина и символизира мъдростта, познанието. Совите обладават способността да виждат през нощта, да виждат всичко около себе си, без да се помръдват от мястото си, а само извръщайки глава, тя ви поглежда с мъдър, проницателен поглед. Безшумният нощен полет, светещите очи и пронизителните крясъци са повлияли на това, совата да бъде свързвана със смъртта и окултните сили.
Считали са я за птица на смъртта в древния Египет, Индия, Централна и Северна Америка, Китай и Япония. Като нощна птица совата е символ на тъгата, носталгията и самотата. Освен това тя олицетворява опустошението и нещастието, тъмнината, нощта, дъжда. В много традиции совите носят опасност, пророкуват беди. В сови могат да се преобразяват вещици, магьосници, зли духове. Приписват им пророчества, а също така и възможността да виждат в тъмното.
Совата като символ
Някога совата е била символ на способността да не изпитваш страх от тъмнината, да знаеш тайни, обикновено забранени за смъртните същества. Но с времето, в късната античност и Средновековието, суеверието придало на совата демонично значение. В днешно време тя е емблема на проницателността и книжната ерудиция.
В египетската система на йероглифите совата символизира смъртта, нощта, студа и пасивността. Тя принадлежи на царството на нощното слънце, спускащо се зад хоризонта и пресичащо езеро или море от тъмнина.
В индуизма тя е емблема на Яма, властващите над царството на мъртвите. В Индия совата е била почитана като покровител на нощта и посланик от задгробния свят, призван да изпраща душите в царството на мъртвите. Освен това совата служи като върховно животно на богинята Дурга, съпруга на Шива в едно от страшните й превъплъщения.
В Китай совата се е отнасяла към принципа „ян” и се е считала за емблема на „жълтия предтеча” – културният герой Хоун-Ди. Тя се е асоциирала с мълнии и гръмотевици, с летното слънцестоене. От друга страна са я свързвали с жестокост, зло, престъпления, смърт, неблагодарни деца. Совата е била символ на ковачите; в древните времена тя е била покровител на дните, когато ковачите са изработвали мечове.
За индианците от Северна Америка совата е символизирала мъдростта и пророчеството, смятало се е, че тя може да се притича на помощ. Перата на совата, вплетени в косата, са изпълнявали защитна функция.
В древно Мексико богинята на дъжда е била почитана във вида на свещена сова. При ацтеките и маите совата е символизирала някакво демонично нощно същество, злите предзнамезнования и се е явявала атрибут на бога на подземния свят, вестител на смъртта или спътник на душите в отвъдния свят.
В Перу се срещат изображения на жертвен нож във формата на полумесец, на който може да се види божество с клюн на сова. По този начин символът на совата отново се свързва със смъртта и жертвоприношението.
Защо совите не са това, което са?
В гръцко-римската традиция совата символизира мъдростта и е била спътница и атрибут на богинята Атина (Минерва). Совата на Атина – това е нощна птица, птица на тъмнината и гората. Совата се среща в качеството си на атрибут на алегорическите фигури на Нощта и Съня. Със совата е свързана и една от мойрите – Атропос („неизбежната”), която прекъсва нишката на живота.
От атинската традиция води своя произход и мъдрата сова от европейските приказки и басни, и бухалът, кацнал на купчина книги – ембематично изображение на мъдростта.
В християнството совата символизира силата на тъмнината, запуснатостта, уединението, скръбта, лошите новини. Викът на совата – това е „песен на смъртта”. Като същество, водещо нощен живот и въобще загадъчно, совата е станала символ на нечистите сили и магьосничеството. Освен това совата символизира самотата, тя фигурира в сцени, показващи молещи се отшелници.
Счита се също така, че тя е надарена с мъдрост, в това си качество присъства при изображение на Св. Йероним. Совата има и друго значение, при което тя присъства като атрибут на Христос, който се е пожертвал заради човечеството. Именно това обяснява присъствието на совата в сцени на разпятието.
В юдаизма нощният женски демон Лилит (зъл дух) се изобразява в компанията на сова.
Совата в славянството се е отнасяла към групата на нечистите птици и е имала демонични сили. Според поверията, появата на сова край дома е било предизвестие на смърт или пожар. В брачната символика тя присъства като символ на вдовица или стара мома. Символът на совата се е използвал и в качеството на талисман. На совата също така са били приписвани роли на пазителка на подземните богатства, съкровища, билки.
Втори блок в Севлиево е обновен по националната програма за енергийна ефективност
Санирането на втори блок по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради в Севлиево вече е факт. Строително – монтажните дейности на блок “Христо Ботев” №1, на ул. “Хан Аспарух“ №3 приключиха, с което 52 домакинства вече се ползват от напълно благоустроения блок.
По националната програма за енергийна ефективност е направена хидроизолация на покрива, направена е хидро и термоизолация на асансьорните кули, подменени са козирките над терасите с нови хидлопанели, а също улуците и покривните ламарини. В междупокривното пространство също е поставена хидро и термоизолация, както и външна изолация. Цялата дограма е подменена с пет камерна, направено е цялостно остъкляване и усвояване към жилищната част на всички тераси, сменено е вътрешното осветление на общите части с енергоспестяващи лампи. Входните врати са нови и всички общи части са боядисани.
Цената на жилищата в санираните сгради се вдига след ремонтите, което е допълнително преимущество за живущите в обновените сгради.
В момента се извършват строителни дейности на жилищни блокове №1 и №10 в ж.к. “Митко Палаузов“. Избрани са изпълнители за проектиране и строителство на блок 6 в ж. к. ,,Митко Палаузов“и блок „Христо Ботев“ №2 на ул. ,,Хан Аспарух“ №7. Обявена е обществена поръчка за избор на изпълнител за проектиране и строителство на блокове №2 и №8 в ж.к. ,,Митко Палаузов“.
Община Севлиево уведомява гражданите, че продължава да приема документи по програмата.
New Restaurant On The Way For Ribelle Space In Brookline
Brookline Italian restaurant Ribelle has closed and chef Tim Maslow has departed for Tiger Mama, but the space will not remain vacant for long: A rep for the Alpine Restaurant Group’s Joe Cassinelli confirms that the Burro Bar, a “smaller sibling” to his busy Painted Burro in Davis Square, is moving in. The opening is slated for late fall or early winter.
The Painted Burro is known for its upscale Mexican food and vast tequila bar. The group also runs Posto in Davis Square and in Waltham, as well as Rosebud in Davis Square.
Фонтанът ди Треви – La Dolce Vita
Това е най-големият бароков фонтан и една от най-големите забележителности в Рим. Името на монумента произтича от факта, че е разположен на малък площад, свързващ три улици (tre vie). Той е с височина 25.9 м. и широчина 19.8 м. Скиците на фонтан ди Треви са били изготвени още през 1629 г. от Жан Лоренцо Бернини, по поръчка на папа Урбан VIII, но когато папата починал проектът е изоставен. Дълги години след това със строежа му се захванал Николо Салви, но когато и той починал през 1751 г. архитектурната забележителност отново останала незавършена. Едва през 1762 г., ди Треви бил изграден окончателно от Джузепе Панини. В центъра на фонтан ди Треви е разположена статуя на бог Нептун, а от двете му страни има две женски фигури – Изобилие и Здраве. Първата излива вода, а втората е с чаша в ръка, от която пие змия.
Вдясно от монумента е поставена мраморна ваза, чието място си личи, че не е там, но нейната история е много впечатляваща. Николо Салви бил упрекван постоянно от един бръснар, чийто салон се намирал на площада, че нещо не било наред с фонтана както и, че статуите биха стояли по-добре на друго място. В последствие, Салви сложил тази мраморна ваза пред бръснарницата и ако се застане точно зад нея се разбира, че тя скрива цялата гледка към ди Треви.
Има множество легенди, свързани с ди Треви, но най-популярната от тях е, че ако хвърлиш монета през рамо във Фонтан ди Треви, един ден със сигурност пак ще се завърнеш в Рим. Добре познато е и правилото за „трите монети, хвърлени във фонтана”, според което, ако някой хвърли две монети във фонтана, това ще му донесе нова любов, а три или брак, или развод. По-новата интерпретация на суеверието е, че е на късмет да се хвърлят три монети с дясната ръка през лявото рамо.
През XVIII век, германските интелектуалци, които пристигали в Рим по това време създали традицията при заминаване от града да хвърлят монети във водата. Причината била древен езически култ към боговете, намиращи се във водата и принасянето на дарове към тях. Този ексцентричен за времето си ритуал придобил световна слава и се превърнал в традиция по целия свят благодарение на развитието на туризма след Втората световна война, както и чрез киното, което популяризирало допълнително хвърлянето на монети.
Ежедневно във фонтана се изхвърлят около 3,000 евро или 90,000 евро на месец, които се събират през нощта, за нуждите на Рим. Или над 1 милион евро годишно. Средствата се използват от благотворителната организация Каритас за подпомагане на социално слаби и бездомни. До преди години атракцията беше източник на доходи за много крадци, които обираха с лопати парите през нощта. Полицията обаче взе мерки и вече охранява римската забележителност.
Фонтан ди Треви е успял да си спечели славата на забележително творение на бароковото изкуство, чиито меки, естествени линии и фантастични орнаменти са своеобразно олицетворение на душата на света. Фонтанът е истинско чудо, бижу от камък и вода, разположено между дворците от историческата част на Рим. Той приканва посетителите, още когато са на няколко преки от него, а ромонът му се усилва с приближаването, достигайки своето кресчендо, когато сте вече на площада и се наслаждавате на една от най-незабравимите гледки на света, увековечена от магьосника Фелини в неговия филм La Dolce Vita.
Светлосенките върху мрамора, на които вятърът дава живот, милвайки драпериите и къдриците на статуите и спускайки се по водните каскади-всички те създават живописната сцена, каквото представлява Фонтан ди Треви на фона на заобикалящите сгради, особено през нощта, когато е в пълния си блясък. Централна фигура на монумента е колесница с формата на раковина, теглена от морски кончета с Тритон (морски бог, син на Посейдон и Амфитрита) като техен водач. Пред огромната централна ниша стои титанът Океан. Отстрани са статуите жени, символи на Изобилието и Здравето. Множество фигури, имитиращи скали и растения се сливат в едно цяло-изображение на морето.
Треви има древна история -далеч във времето на Римската империя, когато е бил крайна точка на акведукта Aqua Virgo, който доставял вода до минералните бани. Той имал две имена-Изворът на девицата и Треви. Първото се свързва с легендата за млада римлянка, която показала извора на жадни войници, докато Треви произлиза от старото име на региона -Требиум. Акведуктът продължава да функционира до 18 век, когато папа Климент XII решил да възстанови регион Треви и тогава започнали работите по изграждането на фонтана, който ние познаваме сега. Три века били необходими за завършването му. Проектирането на монумента най-често се приписва на Бернини, но по-голямата заслуга за изграждането му има Никола Салви, на когото завършването на Ди Треви му отнема цели 20 години.
Kurt Cobain (1967-1994)
“They laugh at me because I’m different; I laugh at them because they’re all the same.”
Розовото езеро Hillier
Хилиър (Hillier) е езеро, разположено на остров Мидъл, който е най-големият от архипелага Решерш, разположен недалеч от южните брегове на Западна Австралия. Особено за това езеро е, че цветът на водата в него е розов. Езеро е с дължина от 600 метра и широчина от 250 метра.
През 1950 г. екип от учени се заема с изследването на розовия цвят на езерото. Те се надявали да открият в солените му води особен вид водорасли Dunaliella salina, образуващи червен пигмент и виреещи в други подобни езера в Австралия, например в това край град Есперанс във вътрешността на страната. Но пробите с вода от Хилиър не съдържали такива водорасли и причината за цвета на водите му се оказват соленолюбиви микроби, обитаващи водите на езерото. То е безопасно и в него може спокойно да се плува.
Първите сведения за розовото езеро на остров Мидъл датират от 1802 г., когато британският мореплавател и хидрограф Матю Флиндърс посещава тези места на път за Сидни. След него в периода между 1820 и 1840 г. на острова се заселват за кратко ловци на китове и тюлени. В началото на XX век започват да добиват сол, но след 6 години се отказват и от тогава островът с розовото езеро почти не е посещаван.
