Маймунското “а” символизира интернет ерата, той е от съществено значение за изпращането на имейли и за социалните мрежи. Но едва ли много хора са запознати с произхода му.

Кльомбата някога е била слабо познат символ, известен само на деловодителите. Този факт се променя, благодарение на Рей Томлинсън, смятан за откривател на електронната поща.

През 1971 той поставил символа между потребителското име и адреса докато се опитвал да изпрати съобщение между два компютъра. Томлинсън избрал @, защото по онова време той рядко се използвал в света на компютрите и не би предизвикал объркване сред ранните операционни системи и програми.

Маймунското “а” се появи върху пишещите машини преди края на 19-ти век и обозначава умножението на броя предмети по цената им. По онова време това било единственото му значение.

По-късно се появява и върху компютърните клавиатури.

Причината е, че кльомбата в основата се е смятана за бизнес символ и се използва в бизнес средите.

През 2000 година италианският академик Джорджио Стабиле открива, че различните държави са дали различно наименование на символа @. Турците го наричат “роза”, норвежците “свинска опашка”, гърците “пате”, а унгарците – “червей”.

На френски, испански и португалски символът е известен като arobase или arroba – единица за тегло и стойност. Италианското наименование на символа е амфора, по подобие на древните съдове за съхранение.

Стабиле открил писмо, изпратено от Севиля до Рим през 1536 година, в което се обсъждало пристигането в Испания на три кораба от Новия свят. В писмото била описана продажбата на една амфора пълна с вино, но името на съда било заменено със символа @ за по-кратко. Стабиле заключил, че кльомбата е средновековен способ за стенографиране на различни мерни единици в Южна Европа.

Испанският журналист Хорхе Романс открил доказателства дори за по-ранна употреба на символа. “Спомням си, че попаднах на него като студент по история в Университета в Сарагоса, открих го в митнически документи между Арагон и Кастиля през 15-ти век. Означаваше ‘arroba’ – мерна единица за тегло – в този случай една arroba пшеница.”

Още по-ранни свидетелства подсказват религиозната употреба на символа @. Той се появява в български превод на гръцки хроники от 1345 година. Съхранявани днес в Апостолическата библиотека на Ватиката, хрониките се отличават с употребата на символа @ вместо буквата “А” в думата “Амин”. Защо кльомбата е била използвана в този контекст остава мистерия и до днес.

Важното е, че когато Томлинсън изпратил първото съобщение до tomlinson@bbn.tenexa, той едва ли е осъзнавал как това ще промени хода на събитията.

[cardgame title=pink-panther-scratch id=994]

На 17 януари празнуваме Антоновден, почита се паметта на Свети Антоний. На този ден празнуват имен ден Антон и Антония, Тони, Тончо, Дончо, Донка, Антоанета и Андон.

Свети Антоний Велики бил роден в богато семейство, но като младеж останал сирак. Вместо да продължи занаята на баща си, който му оставил доста пари, свети Антоний раздал всичко, което имал, на бедните.

След това той се усамотил в една пещера. В пещерата свети Антоний бил нападнат от хищници, но от небето се разляла светлина, която премахнала многобройните му рани.

От небето се чул глас, който казал на свети Антоний, че ще стане известен по целия свят. Тогава свети Антоний се зазидал в стара къща, където живял сам десетки години.

ой починал на 17 януари, затова на този ден се почита паметта му. Свети Антоний наистина станал известен със способността си да лекува неизлечимо болните, след като излязъл от зазидания си дом.

Тъй като светецът е известен с лечителската си дарба, този ден се свързва с болестите и по-точно с различниритуали за предпазване от тях. Едно време са се правили питки на този ден, които са се мазали с мед и са се давали на децата.

И досега в някои райони на България този обичай се спазва, за да са здрави децата, а и възрастните. Тъй като свети Антоний се смята за защитник на българите от чума, на този ден задължително се правела питка, която не се дарявала на никого и никой не хапвал от нея.

Тя се оставяла, за да се нахрани с нея чумата и да не закача никого от семейството. Тъй като от суеверие хората не са изричали думата „чума”, тя била известна като „леля”.

На Антоновден много неща са забранени, именно за да не се разгневи чумата. На жените е било забранено да предат, да тъкат и да плетат, както и да варят боб.